30 oct 2022, 19:27

Има само поле и небе без звезди

  Poesía
533 13 9

Полето ме посреща мъчаливо.

Един изгубеник съм в него аз.

Припомням детството игриво,

почти докосвам го в мъгла анфас.

 

Отмина главното - не съжалявам.

Заклех се в сенките и в своя сетен час!

Безмълвно края в профил наблюдавам,

как идва бавно в хипнотичен транс.

 

Има само поле и небе без звезди...

Две сълзи по лицето ти бледо

ще изваят изящни бразди

на любов по-красива от лебед.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви! Благодаря ви! Силно ме развълнувахте. Доскоро мислех да напусна този сайт, но почувствах голямата ви морална подкрепа и реших да остана. Ще пиша заради всеки от вас.

    П.П. Благодаря ти, Виолета. Трогнат съм от казаното. Разбира се, че съм ти простил.
  • Красота!
  • Преди време ви се бях нахвърлила заради един стих. Още го помня. И бих искала да помоля за прошка. Защото е възможно тогава да не съм ви разбрала. Повече няма да си позволя подобно поведение. Съжалявам!
    А този ви стих много ми хареса и мен ме хипнотизира.
  • Невероятен тъжен стих с носталгия по отминалите дни! Поздравления!
  • Магично, красиво и..... любов по - красива от лебед!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...