30 oct 2022, 19:27
Има само поле и небе без звезди
Полето ме посреща мъчаливо.
Един изгубеник съм в него аз.
Припомням детството игриво,
почти докосвам го в мъгла анфас.
Отмина главното - не съжалявам.
Заклех се в сенките и в своя сетен час!
Безмълвно края в профил наблюдавам,
как идва бавно в хипнотичен транс.
Има само поле и небе без звезди...
Две сълзи по лицето ти бледо
ще изваят изящни бразди
на любов по-красива от лебед.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Красота!
-
Преди време ви се бях нахвърлила заради един стих. Още го помня. И бих искала да помоля за прошка. Защото е възможно тогава да не съм ви разбрала. Повече няма да си позволя подобно поведение. Съжалявам!
А този ви стих много ми хареса и мен ме хипнотизира. -
Невероятен тъжен стих с носталгия по отминалите дни! Поздравления!
-
Магично, красиво и..... любов по - красива от лебед!
-
Чудесно...
-
Проникновени мигове!
Поетично прозрение, което подлага на преглед живота и любовта.
И приема естествената им предопределеност.
Поздравления, Младен! -
"Безмълвно края в профил наблюдавам,
как идва бавно в хипнотичен транс."!!!!!
Когато преминем една възрастова граница, се оглеждаме за този естествен край, но никой не знае кога ще дойде той. Усещам, че ти си спокоен, Младене, защото казваш категорично:
"Заклех се в сенките и в своя сетен час".
Достоен човек и поет си, поздравявам те! -
Много красив стих, богата образност и нещо хипнотизиращо!
Поздравления! -
Прочувствен стих си написал Младен, наслада е за душата, особено последния куплет. Радвам се, че го сподели с нас!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
П.П. Благодаря ти, Виолета. Трогнат съм от казаното. Разбира се, че съм ти простил.