Полето ме посреща мъчаливо.
Един изгубеник съм в него аз.
Припомням детството игриво,
почти докосвам го в мъгла анфас.
Отмина главното - не съжалявам.
Заклех се в сенките и в своя сетен час!
Безмълвно края в профил наблюдавам,
как идва бавно в хипнотичен транс.
Има само поле и небе без звезди...
Две сълзи по лицето ти бледо
ще изваят изящни бразди
на любов по-красива от лебед.
© Младен Мисана All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
