Когато си забравил, загубил и открил
това, което те наричат обич,
тъгата ти се ражда в блянa.
Днес отново си се провалил,
но за тях си само минало и бъдеще,
където сте се срещнали и ще се срещате.
Без щастието да обичаш -
живота си проклинаш и отричаш.
И всички песни и приятели
ще ти се струват тежко бреме.
Просто време...
Прекарано в очакване
на момента, в който няма да сгрешиш
със спонтанно поведение.
Със вързани ръце, уста и мисли
ще се възхищавам на чувствата,
в които раждам се отново и не виждам
света от реалната му гледна точка.
Но аз ще чакам и не се отказвам
да се надявам...
Защото боли ме отчаянието,
когато го разранявам 
с нокти от болезнена чувствителност...