Mar 13, 2009, 7:36 AM

Има смисъл

  Poetry
938 0 0

Когато си забравил, загубил и открил
това, което те наричат обич,
тъгата ти се ражда в блянa.
Днес отново си се провалил,
но за тях си само минало и бъдеще,
където сте се срещнали и ще се срещате.
Без щастието да обичаш -
живота си проклинаш и отричаш.
И всички песни и приятели
ще ти се струват тежко бреме.
Просто време...
Прекарано в очакване
на момента, в който няма да сгрешиш
със спонтанно поведение.
Със вързани ръце, уста и мисли
ще се възхищавам на чувствата,
в които раждам се отново и не виждам
света от реалната му гледна точка.
Но аз ще чакам и не се отказвам
да се надявам...
Защото боли ме отчаянието,
когато го разранявам 
с нокти от болезнена чувствителност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...