До Якоруда...
комуна на наркомани.
Зима. Сняг е нападал.
От толкова много искряща
белота...
очите болят.
Мир. Тишина.
А душите се мятат в тъмна вода.
Мрак. Пустота.
Объркани търсят изход,
брод, светлина...
Забързани не отминавайте,
тук прокажени няма!
Това са вашите деца
и имат нужда само
от протегната ръка.
А снегът под стъпките скрипти,
пътят е стръмен и тесен.
И снегът сякаш шепти, шепти:
"Има надежда, има спасение!"
© Александра Сергеевна Todos los derechos reservados