Има я някъде
Има я някъде - мойта измислица -
в сън не сънувана, в плът неродена.
Може би в гордия полет на птиците,
може би в пролетна клонка зелена.
Има я някъде, зъзнеща в тъмното,
скрита под тежкия гнет на бетона,
в шепот, преминал дори през отвъдното,
в тихия глас на дървесна корона.
Има я някъде - спи под грамадата
мисли, обрекли на смърт битието,
в тежкия жребий на грешник на кладата,
плащащ за властния глас на сърцето.
Има я, дреме зад челото смръщено,
грижи, горчилки и злост я заливат,
стене от мъка, но нежно прегръща ни -
жалка, отхвърляна, болна, но жива.
Има я, носим я, пазим я в себе си -
вечно спасение, свята присъда,
огнена жрица на вери и ереси -
обич с божествена орис - да бъде!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
