Имало ли те е някога въобще,

поне една частица, поне реална?

Че от нереални сънища и светове

същността ми днес е обладана.

Къде изчезна? Тъй близо до мене бе?

Не те усещам в полъха на вятъра.

Имаше ли те някога въобще

в спомените, утрото и залеза?

Днес пъстри са ми всички светове.

От всяко нещо долавям красота.

Красива си и ти, и всички мигове!

Ала си за мене непонятна.

Като много други светове.

И още като залеза и светлината.

Къде побра се в моето сърце

всичкото това и ти самата?

Калин Вълов