Имало ли те е някога въобще...
Имало ли те е някога въобще,
поне една частица, поне реална?
Че от нереални сънища и светове
същността ми днес е обладана.
Къде изчезна? Тъй близо до мене бе?
Не те усещам в полъха на вятъра.
Имаше ли те някога въобще
в спомените, утрото и залеза?
Днес пъстри са ми всички светове.
От всяко нещо долавям красота.
Красива си и ти, и всички мигове!
Ала си за мене непонятна.
Като много други светове.
И още като залеза и светлината.
Къде побра се в моето сърце
всичкото това и ти самата?
Калин Вълов
© kalinvalov All rights reserved.
