14 ago 2023, 9:38

Имам си ветрове – за галене 

  Poesía » Otra
341 6 11

Как ми писна, не зная знаеш ли,
ще се ритна отзад самичка.
Шепа сол ще си взема, краешник,
премълчаните думи... Всичко.

И кобилката стара, куцата,
дето вълците не я плашат,
ще я впрегна преди каруцата
и към залеза ще отпраша.

Ти строи си от пясък кулата,
наеми си пазач, метреси...
Направи си живот. От нулата.
И търси си се сам къде си.

Аз онази кобилка – алена,
ще подгоня, далеч от мрака...
Имам си ветрове – за галене
и живот, който ме чака.
 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??