Имам си ветрове – за галене
Как ми писна, не зная знаеш ли,
ще се ритна отзад самичка.
Шепа сол ще си взема, краешник,
премълчаните думи... Всичко.
И кобилката стара, куцата,
дето вълците не я плашат,
ще я впрегна преди каруцата
и към залеза ще отпраша.
Ти строи си от пясък кулата,
наеми си пазач, метреси...
Направи си живот. От нулата.
И търси си се сам къде си.
Аз онази кобилка – алена,
ще подгоня, далеч от мрака...
Имам си ветрове – за галене
и живот, който ме чака.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
