През живота ми какво ли не мина,
в сърцето ми колко стрели се забиха.
През очите ми колко сълзи се изляха,
в душата ми колко лъжи се стаиха.
Колко търсих без да намирам,
колко обичах без да има какво...
И умирах, а после се раждах.
И живях по принуда.
Търсих смисъл, търсих пристан,
на който да спра.
Търсех без да зная какво...
А днес, когато се будя ...