Имам теб
През живота ми какво ли не мина,
в сърцето ми колко стрели се забиха.
През очите ми колко сълзи се изляха,
в душата ми колко лъжи се стаиха.
Колко търсих без да намирам,
колко обичах без да има какво...
И умирах, а после се раждах.
И живях по принуда.
Търсих смисъл, търсих пристан,
на който да спра.
Търсех без да зная какво...
А днес, когато се будя
и усетя дъха ти по мойто лице,
знам, че мойто търсене свърши.
Имам теб - моята любов,
имам теб - смисъла да живея,
онзи трепет, изпълнил празните дни.
Имам теб, имам всичко...
Как е възможно - само две очи,
а цял един свят се събира във тях?
Само две ръце,
а цялата нежност на тази вселена събрали.
Само едно всеотдайно сърце,
а мога ли да искам повече от това?
в сърцето ми колко стрели се забиха.
През очите ми колко сълзи се изляха,
в душата ми колко лъжи се стаиха.
Колко търсих без да намирам,
колко обичах без да има какво...
И умирах, а после се раждах.
И живях по принуда.
Търсих смисъл, търсих пристан,
на който да спра.
Търсех без да зная какво...
А днес, когато се будя
и усетя дъха ти по мойто лице,
знам, че мойто търсене свърши.
Имам теб - моята любов,
имам теб - смисъла да живея,
онзи трепет, изпълнил празните дни.
Имам теб, имам всичко...
Как е възможно - само две очи,
а цял един свят се събира във тях?
Само две ръце,
а цялата нежност на тази вселена събрали.
Само едно всеотдайно сърце,
а мога ли да искам повече от това?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Стефанова Всички права запазени
