24 abr 2014, 0:05

Иманяр

  Poesía » Otra
757 0 5

Не е мал* наш Джамал,

семейството си щом напусна.

На мен дори ми стана жал,

за шансовете, що пропусна.

 

Той беше виден бизнесмен

във село малко, незаспало,

мечтите си делеше с мен

и беше истинско плямпало*.

 

Реши и стана иманяр,

на бизнеса си сложи кръст.

Търсеше в златото кяр,

копаеше кубици пръст.

 

Сега  живее като скот

в къща стара и ненужна,

превърнала го в идиот

биологичната му нужда.

 

Не търси никаква любов,

а той за нас бе ,,Драги",

за всичко винаги готов

и думите му бяха благи.

 

Всеки в село му се чуди,

защо превърна се в ,,монах'',

защо живота го прокуди,

... нали е рожба на Аллах!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много поучително... главозамайването е голяма работа... така се замайваш, че падаш от коня
    Типична ситуация в България
    И смешно и тъжно...
    Браво за стиха!
  • ...реална картина от живота, благодаря, че сподели и пропомни
  • Колелото на живота се върти, днес добре си ти, а утре не си,
    какво да се прави съдба, за едни е родна майка, а за други
    мащеха зла, искрено съчувствам на лирическия ти герой, дано
    душата му един ден да намери покой, дано да се върне към
    предишния си смислен живот той. Поздрави за прекрасния стих!
    Пожелавам щастлив късмет и на лирическия, и на неговия автор!
  • Живота е едно богатство, трябва да го оценим навреме...

    Поздравления!
  • Пропуснах да поясна:
    Мал*-собствен, желан, хубав, предизвикващ положителни емоции/местен диалект/

    Плямпало*-човек, който споделя всичко и на всеки/местен диалект/

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...