24 abr 2014, 0:05

Иманяр

  Poesía » Otra
762 0 5

Не е мал* наш Джамал,

семейството си щом напусна.

На мен дори ми стана жал,

за шансовете, що пропусна.

 

Той беше виден бизнесмен

във село малко, незаспало,

мечтите си делеше с мен

и беше истинско плямпало*.

 

Реши и стана иманяр,

на бизнеса си сложи кръст.

Търсеше в златото кяр,

копаеше кубици пръст.

 

Сега  живее като скот

в къща стара и ненужна,

превърнала го в идиот

биологичната му нужда.

 

Не търси никаква любов,

а той за нас бе ,,Драги",

за всичко винаги готов

и думите му бяха благи.

 

Всеки в село му се чуди,

защо превърна се в ,,монах'',

защо живота го прокуди,

... нали е рожба на Аллах!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много поучително... главозамайването е голяма работа... така се замайваш, че падаш от коня
    Типична ситуация в България
    И смешно и тъжно...
    Браво за стиха!
  • ...реална картина от живота, благодаря, че сподели и пропомни
  • Колелото на живота се върти, днес добре си ти, а утре не си,
    какво да се прави съдба, за едни е родна майка, а за други
    мащеха зла, искрено съчувствам на лирическия ти герой, дано
    душата му един ден да намери покой, дано да се върне към
    предишния си смислен живот той. Поздрави за прекрасния стих!
    Пожелавам щастлив късмет и на лирическия, и на неговия автор!
  • Живота е едно богатство, трябва да го оценим навреме...

    Поздравления!
  • Пропуснах да поясна:
    Мал*-собствен, желан, хубав, предизвикващ положителни емоции/местен диалект/

    Плямпало*-човек, който споделя всичко и на всеки/местен диалект/

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...