Иманяр
Не е мал* наш Джамал,
семейството си щом напусна.
На мен дори ми стана жал,
за шансовете, що пропусна.
Той беше виден бизнесмен
във село малко, незаспало,
мечтите си делеше с мен
и беше истинско плямпало*.
Реши и стана иманяр,
на бизнеса си сложи кръст.
Търсеше в златото кяр,
копаеше кубици пръст.
Сега живее като скот
в къща стара и ненужна,
превърнала го в идиот
биологичната му нужда.
Не търси никаква любов,
а той за нас бе ,,Драги",
за всичко винаги готов
и думите му бяха благи.
Всеки в село му се чуди,
защо превърна се в ,,монах'',
защо живота го прокуди,
... нали е рожба на Аллах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исмаил Али Всички права запазени
