Улф е голямо момче
притеснено мачка ръкавите си
русолява щръкнала коса
и малки подвижни очи,
лешниково кафяви.
Казах му да мълчи
и да оправи косата си...
аз едва влизам в отеснялата рокля
и стискам зъби
още един пропилян ден
на живота ми ще се нахвърли.
Както вече толкова години го прави...
И не знам защо...
Домът на Улф Харви.
Часовник като стар телескоп.
Картини с малко сребро по рамките
и по-нататък ще те обгърне скука
като се замислиш по-дълбоко....
Аз винаги отбягвам погледите.
Думите мога да понеса...
Но защо да гледам в празното...
Гостите вече дойдоха.
Познах леля Бет по гласа...
© Дени Todos los derechos reservados