28 jul 2011, 22:12

Императрицата

  Poesía » Otra
906 0 22


Императрицата
..............................

Комично е да молиш дама като мен
от трона си да стане, за да те целуне.
Страстта изгаря, казваш, твоя ден,
а нощите прегръщаш. Ще ти мине!

Обвързана съм с император Ум.
На гостите молбите с него слушам.
Сред светска суета, без много шум,
отхвърлям, приласкавам, дишам.

Разделяш мъката от радостта.
Погрешно. Правилно. Полезно.
Броиш на глас, на ум, и с пръст
посочваш всекиму - кое е редно.

Кога реши да търсиш любовта?
Когато самотата алчно те загриза!?
Уплаши се! Захвърли гордостта
по мисълта с прокъсаната риза?

Какво е мир, взаимност и утеха?
Ще кажеш ли на глас, а не на ум?
Потрепва вляво новата ти дреха -
логично е да следваш този шум.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В крайна сметка лирическия Император- Ум(от предишното произведение) умува, царува и патки пасе. От тази гледна точка съм развила поведението на Императрицата, само дето леко намекнах, че тя е Логиката. Надявам се,че сте се забавлявали, при прочита толкова, колкото и аз. Благодаря на Всички Ви за вниманието и добрите думи. Сърдечни поздрави за:
    zelena (Силвия Райчева
    Eia (Росица Танчева
    antonio60 (Антонио Георгиев
  • "Обвързана съм с император Ум.
    На гостите молбите с него слушам.
    Сред светска суета, без много шум,
    отхвърлям, приласкавам, дишам."

    Лирическата героиня е достойна за уважение и възхищение!
    Поздравления за творбата!

  • Поздрав!
  • Благодаря Ви, за добрата дума:
    myanakieva (Мария Я )
    lu4 (Мартина )
    elenasim1 (Елена Петрова)
    Katriona (Кети Рашева)
    Сърдечни поздрави!
  • Хареса ми подвластната на ума императрица!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...