2 mar 2007, 8:43

ИМПРЕСИЯ

  Poesía
965 0 25
Опитах се да прекопирам слънцето,
но то изгори с хъс моят лист.
Опитах се да го рисувам,
а то се скри зад облаците
и се хилеше подигравателно.
Опитах се да го възпея,
не открих вълшебството на нотите.
Опитах се да го опиша,
никой не беше създал такива слова.
Отказах се от него
и то примирено седна на рамото ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вальо не спирай да публикуваш тук!!
  • Благодаря на всички за подкрепата,но аз не разбрах какво прегреших,че на всичко отгоре ме наказаха!Явно Захари Стоянов -оня дребен нищожен библиотекар,е имало с какво да сплашва османските поробители-със словото!Админа от словото ли се плаши,че наложи тези забрани?Личният сайт-може да е такъв ако в него публикува един автор,в противен случай той става обществен и съобразяването му с останалите е част от общата игра!В противен случай-всичко прозира и е обичайно изложено на показ!
  • Хубаво е Валъо!
    Поздравявам те!
  • Това е въпрос, на който аз няма как да ти отговоря!
    Възмутена съм точно,колкото и ти!
    За това има администартор,на когото трябва да се задават тези въпроси!
    Но определно с мълчание,това няма как да стане!!!
  • "За какво е мълчанието!Ето тук сме...не сме наказани!" ???
    Защо не сме "НАКАЗАНИ" и ние Креми и Христо, защо само двама са "НАКАЗАНИ", а всички други имаме право да влизаме, четем, коментираме и пускаме творби? Защо?

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...