2.03.2007 г., 8:43

ИМПРЕСИЯ

964 0 25
Опитах се да прекопирам слънцето,
но то изгори с хъс моят лист.
Опитах се да го рисувам,
а то се скри зад облаците
и се хилеше подигравателно.
Опитах се да го възпея,
не открих вълшебството на нотите.
Опитах се да го опиша,
никой не беше създал такива слова.
Отказах се от него
и то примирено седна на рамото ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вальо не спирай да публикуваш тук!!
  • Благодаря на всички за подкрепата,но аз не разбрах какво прегреших,че на всичко отгоре ме наказаха!Явно Захари Стоянов -оня дребен нищожен библиотекар,е имало с какво да сплашва османските поробители-със словото!Админа от словото ли се плаши,че наложи тези забрани?Личният сайт-може да е такъв ако в него публикува един автор,в противен случай той става обществен и съобразяването му с останалите е част от общата игра!В противен случай-всичко прозира и е обичайно изложено на показ!
  • Хубаво е Валъо!
    Поздравявам те!
  • Това е въпрос, на който аз няма как да ти отговоря!
    Възмутена съм точно,колкото и ти!
    За това има администартор,на когото трябва да се задават тези въпроси!
    Но определно с мълчание,това няма как да стане!!!
  • "За какво е мълчанието!Ето тук сме...не сме наказани!" ???
    Защо не сме "НАКАЗАНИ" и ние Креми и Христо, защо само двама са "НАКАЗАНИ", а всички други имаме право да влизаме, четем, коментираме и пускаме творби? Защо?

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...