evropa (Нели)
217 1188
9 abr 2007, 12:57

ИНТЕРНЕТ-СЪПЕРНИЦА 

  Poesía
753 0 6
 

И днес отново е затворена вратата,

Че пречим му на разговора със момата.

Той на ерген се прави, затова

Говори в скайпа на затворена врата.


Живее като в някой чуден сън -

Детето му излезе пак навън.

Не може да го трае вече, милата,

Голяма е и вижда я картината.


Как весело се смее в скайпа тате,

Как мама е сама и тихо плаче,

Не може да ни гледа вече, клетата -

Присмиват и се във града хлапетата.


Навън се чува тате как се смее,

А мама горко сълзите си лее

Сега разбра защо е мама  болна,

Защо е от живота недоволна.


Той наранява двете ни, не крия.

Как искам тази болка да изтрия,

Детето да е весело, засмяно,

Да се опре на бащиното рамо.


Да може и на тате да разчита,

А не за всичко майка си да пита.

Развалина е  милата и мама,

А скоро вече може да я няма.


Като единак тогава да живее,

По цяла нощ на скайпа да се смее,

Но късно ще усети самотата,

Когато няма да я има будалата.


В желанието с други да говори

Ще няма кой вратата да отвори,

Ще няма кой да готви, слага, вдига -

Прислужницата вече си отива.


Преди това, отива си детето,

Че много му е тежко на сърцето.

И тръгне ли - назад да не поглежда.

За нея няма в този дом надежда.

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Моите най-искрени поздрави! Наистина много ме трогна.... Докосна ме и ме разтърси изцяло....
  • благодаря ви момичета! дано не го изживявате!
  • Много тъжно
    Но хубаво
  • Това е толкова тъжно!!!
    Колко добре те разбирам!
    Поздрави
  • Трескава спонтанност!
  • Силно е Нели и много откровенно!
    Но може ли един съвет от психолог.
    Остави го да се налудува .Пряви търпение и всичко ще се оправи.
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??