ИНТЕРНЕТ-СЪПЕРНИЦА
И днес отново е затворена вратата,
Че пречим му на разговора със момата.
Той на ерген се прави, затова
Говори в скайпа на затворена врата.
Живее като в някой чуден сън -
Детето му излезе пак навън.
Не може да го трае вече, милата,
Голяма е и вижда я картината.
Как весело се смее в скайпа тате,
Как мама е сама и тихо плаче,
Не може да ни гледа вече, клетата -
Присмиват и се във града хлапетата.
Навън се чува тате как се смее,
А мама горко сълзите си лее
Сега разбра защо е мама болна,
Защо е от живота недоволна.
Той наранява двете ни, не крия.
Как искам тази болка да изтрия,
Детето да е весело, засмяно,
Да се опре на бащиното рамо.
Да може и на тате да разчита,
А не за всичко майка си да пита.
Развалина е милата и мама,
А скоро вече може да я няма.
Като единак тогава да живее,
По цяла нощ на скайпа да се смее,
Но късно ще усети самотата,
Когато няма да я има будалата.
В желанието с други да говори
Ще няма кой вратата да отвори,
Ще няма кой да готви, слага, вдига -
Прислужницата вече си отива.
Преди това, отива си детето,
Че много му е тежко на сърцето.
И тръгне ли - назад да не поглежда.
За нея няма в този дом надежда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
