12 feb 2009, 18:38

Интервю с непознат

  Poesía » Otra
659 0 2

 

Свобода ли...

Какво е това?

За любов

май чувал съм някъде.

Радостта

според мен

е в мига,

а Мирът

е абстрактно понятие.

Стоп...

Ето няколко мнения

на първия срещнат -

случайно избран непознат.

Няколко

тъжни,

цинични съмнения,

които превръщат

човека във старец,

дори когато е млад.

 

Иначе казано,

словесен портрет

на абсурда

във цяло едно,

в цели сто поколения.

 

Абсурдът на безверието.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...