12 feb 2009, 18:38

Интервю с непознат

  Poesía » Otra
663 0 2

 

Свобода ли...

Какво е това?

За любов

май чувал съм някъде.

Радостта

според мен

е в мига,

а Мирът

е абстрактно понятие.

Стоп...

Ето няколко мнения

на първия срещнат -

случайно избран непознат.

Няколко

тъжни,

цинични съмнения,

които превръщат

човека във старец,

дори когато е млад.

 

Иначе казано,

словесен портрет

на абсурда

във цяло едно,

в цели сто поколения.

 

Абсурдът на безверието.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...