19 feb 2012, 13:28

Инвалид

  Poesía
928 0 0


И ако за цял един живот не си обичал,
то значи, че не си живял.
И ако никoй никога не те е милвал,
то с раждането още си умрял.

 

Около теб е вечна зима.
Затрупан си дълбоко под снега.
Затиснато е тялото ти от лавина.
И мислиш се за център на света.

 

Светът огромен е. Но ти не знаеш...
Във него има радост, болка, самота.
Но няма нещо, от което се нуждаеш -
протеза за измръзналата ти душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...