Feb 19, 2012, 1:28 PM

Инвалид

  Poetry
922 0 0


И ако за цял един живот не си обичал,
то значи, че не си живял.
И ако никoй никога не те е милвал,
то с раждането още си умрял.

 

Около теб е вечна зима.
Затрупан си дълбоко под снега.
Затиснато е тялото ти от лавина.
И мислиш се за център на света.

 

Светът огромен е. Но ти не знаеш...
Във него има радост, болка, самота.
Но няма нещо, от което се нуждаеш -
протеза за измръзналата ти душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...