13 abr 2008, 0:43

Иска да не спираш...

Poesía

979 0 1

Иска да не спираш Съдбата,
още по-дълбоко прободи камата,
нищо, че кърви ми душата,
след черната нощ ще дойде зората...

А след зората - светлият ден,
в който няма да обичаш мен,
в който светлината не ме радва
и тъмнина в душата се прокрадва...

Но ти не спирай - прободи ме,
не ме жали - нарани ме!
Нарани ми душата жестоко -
камата натисни по-надълбоко!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aLmA_mUeRtA (Ив)

"след черната нощ ще дойде зората..." - хубава надежда! Също като стихчето! Но имам една малка забележка: внимавай с хладните оръжия!

2008-04-13T00:54:07+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0