Apr 13, 2008, 12:43 AM

Иска да не спираш...

Poetry

983 0 1

Иска да не спираш Съдбата,
още по-дълбоко прободи камата,
нищо, че кърви ми душата,
след черната нощ ще дойде зората...

А след зората - светлият ден,
в който няма да обичаш мен,
в който светлината не ме радва
и тъмнина в душата се прокрадва...

Но ти не спирай - прободи ме,
не ме жали - нарани ме!
Нарани ми душата жестоко -
камата натисни по-надълбоко!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aLmA_mUeRtA (Ив)

"след черната нощ ще дойде зората..." - хубава надежда! Също като стихчето! Но имам една малка забележка: внимавай с хладните оръжия!

2008-04-13T00:54:07+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0