Исках да съм в рая и във ада, на живота на земята,

не там, в небето, да се рея, където птиците живеят,

моето място е тук, на земята.

Любовта ни исках да съживя,

подобно паднала птица на студената земя е тя,

и с длани исках да ù вдъхна пак живот

и да я пусна в нашите сърца,

подобно отлитаща от ръката птица,

намерила отново своя дом - небето,

а на любовта мястото ù е в сърцето.

Но тя явно е във ада и перо за скубане

почти не ù остана, на портите стои и чака,

гола като сиромах, обраха я до шушка,

а някога бе богата!

И исках последните ù дни да са със теб,

с теб в сивото ежедневие,

до теб и аз със любовта да се будя всеки ден.

Исках теб да посрещам,

твоето име да изричам всеки ден

и всеки ден да се вричам.

Сега, след като ти не пожела да я разбереш,

искам да ти дам това пожелание от сърцето, което обича!

"Вземи за себе си най-красивото цвете

  и не гледай пъстротата на цвета,

  вгледай се в душата, но ти знаеш.

  И помни: красивите цветя са в дъното на коридора,

  там ще откриеш и своето,

  но го направи и го пази,

  поливай го всеки ден с любов и всеотдайност

  на каквато си способен, изживей живота си със него,

  за да не осъзнаеш някой ден,

  че живота пропилял си във живот и накрая пак си сам."

   И не свеждай глава пред този стих, просто погледни напред.

.