Искам да съм птица,
летяща волно из небето,
искам да съм цвете,
но да не ме откъснат,
а да раста доволно в полето,
искам да съм вятър,
носещ се волно по света,
искам да съм като гората,
криеща вечно своите тайни,
искам да съм морето,
целуващо с вълните си нечий бряг,
искам да съм Слънце,
да грея над нечий живот,
искам да съм и Луната,
вечер да приспивам градът,
но все пак ще си остана жената
тръгнала на път,
да дири своето щастие
във вечната, девствена природа,
в онзи кът на помирение,
свобода и вдъхновение.
© Мария Стоянова Todos los derechos reservados