Искам!

Мдаа какво ме вдъхнови я! Ще ви кажа! Но не знам! Дали ще ми повярвате наистина! Или ще ми кимате съгласително с глави. И то само до там! Колкото да не се изложите от хорския срам.

Тааа от къде да я започна я?

Да! Ще започна от местото, как в ония Всемирния клюкарник Facebook съм приятел с няколко от джуджетата на Дядо Коледа. Че къде 20 Декември едно от тях ми се жалва, как лично Big Boss, дето всички му казват Дядо Коледа му дал едно странно писмо. С още по-странна молба в него.

 Жена една добра - пуснала коледна молба. Естествено за подарък е тя била… Подарък! Който да е романтичен. Който да е лиричен. Който да звучи нежно личен. Но същевременно с това и да е приятен, красив… Е! Можело и да е завоалирано еротичен… Нооо…! Задължително на външен вид да е приемливо приличен.

Че джуджето от задачата се много затруднило. Даже в началото било твърде и силно унило. Но след това решило… Точно мен да ме помоли по приятелски мило… Ако мога с моята си сензитивна мисъл без имам задна умисъл… На самия Подарък до същността му да се домогна… Или пък най-малкото до тънкият му идеен смисъл. Та по възможност на него - на джуджето с това си действие да му помогна.

Е! Нали ми е приятел. Какво да го правя. Пък и нали почти вече е Коледа. А тогава ставали чудеса. Започвам да мисля около всичкото това.Мисля! Мисля! Мисля! И сензитивно! И несензитивно! И дори и наивно! Иии напреки на желанието си добро ми става от мене си противно…  защото нищо не измислям.

Но понеже пак там във Всемирния клюкарник Facebook съм приятел и още с няколко Горски феи… Сещам се аз скорострелно за това! Пляскам се по челото и то на мига! И си казвам: „Ей я де я помощта къде я! И на свой ред тази идея присърце прегръщам. И към една от въпросните Феи аз за помощ се обръщам. Че тя пък да си помоли дружките. Да се опитат те всичките… Да си светнат на идеите крушките. И по този повод като птичките да се поразлетят из гората. Те така и сторили. Едната даже малко на ледена висулка си одраскала едно от крилата… Но намериха ми там в дълбокото на тъмнината… Муза една! Дето им била - добра тяхна позната. Да, ама то бе станало вече 23 Декември през нощта. И аз съм бил заспал. Така както на вечерята десертът си съм си ял. Но на 24 Декември сутринта! Охо-аха! Като ме загъделичка тази ми ти Муза с маховите си пера. На онези поетични й там крила… И ей го де го на! Написах аз стихотворението - това. Ама го публикувам чак сега. Защото нали първо трябваше да си му се порадва онази, въпросната жена. И ей така. Не знам сега. Вярвате ли ми или – Уви. Но точно това е то… което си ме вдъхнови!