4 ago 2007, 12:40

Искам

  Poesía
1.3K 0 9

Искам да пребродя боса... 
        (без компас и без атлас,
        без апарат за кръвно, без лекарства,
        без паспорт, без мулти-пас
        и без фалшиви рими,
        псевдоними...
        Без котлони, тенджери, чинии,
        сериали, Ани Салич
        и вечерен час...)
цялата вселена.
Да докосна росна
роза в градината на някой принц,
да премина безводната пустиня
върху гърба на някоя камила,
Тадж Махал да зърна
на лунна светлина...
Да докосна облака от Еверест,
да сляза в дъното на океана...
Да стигна до водата
на някой южен бряг
и там да спра.
Почакай ме, ще дойда.
Със теб ще помълча...


Без въпроси!
Един ден ще тръгна боса,
без тяло, само с онова,
което носи
препълнената ми душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ех,че прекрасно.....
  • Прочитам го отново и отново тоя стих, писан на един дъх.Това е всичко, което иска Човек!


    Съжалявам...
  • Успех с осъществяването на мечтите си. Да, трябва да вкусим от плода, за да разберем, че само вида му не е достатъчен, за да изпаднем в еуфория. Когато го изядем, ние преставаме да чувстваме глад и захвърляме останалите някъде на масата, където може и да изгният. Поздрави и успех! Надявам се от южния бряг пак да пишеш тук ()
  • Аплодисменти за стиха!
  • Поздравления, Мики!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...