10 sept 2008, 9:03

Искам да бъда...

980 0 3

Искам да бъда... слънцето ярко, игриво...

на което с радост призори... погледа спираш...

Искам да бъда кафето... ухайно, горчиво...

от което сутрин... с такава наслада отпиваш...

Искам да бъда... първата твоя цигара след сън...

и устните ти... жадно да ме вземат и докосват...

Искам да бъда... цветята ти в градината отвън...

които отнесено галиш... по листенцата росни...

Водата искам да бъда... с която лицето си плискаш...

за да погаля с обич... всяка клетчица малка...

Да бъда... първата мисъл, дошла без да искаш...

за да я направя... безумно красива и ярка...

Дрехата искам да бъда... която обличаш...

и с обич да те милвам... и обгръщам нежно...

Искам да бъда... всичко това, което обичаш...

           за да е пълен животът ти... с обич безбрежна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Енева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...