15 feb 2007, 15:03

ИСКАМ ДА СЪМ ДИМ

  Poesía
1K 0 4

Искам да съм дим.
Дим, свободен през решетките да мине,
да полети към синия необозрим килим
посипан с бяла пепел, която да отмия.

Превърни ме в дим.
Дим, свободен да се носи в небесата,
синьото е моят цвят любим,
мили Божичко, обичам красотата...

Искам аз да съм дима,
излязъл от красиви устни начервени,
на напушена девойка, потънала във самота,
загледана в красивите цветя с очи
рубинено червени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тва е най-любовното стихотворение,което съм чела някога!
  • А на мен ми е интересно, как така в стиховете на повечето хора, присъства тая идейка за любовта. Всъщност, това ми е от малкото любовни стихове.
  • Интересно как в няколко стиха вече присъства тая идейка за напушването и дима.. хмм ...... цветно е въпреки това
  • Много е хубаво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...