12 abr 2017, 13:48

Искам да съм кралица

735 4 9

За теб искам да съм кралица -

въздух, вода и сладкопойна птица.

Да съм слънце и звездица нежна -

да огрявам душата ти с обич копнежна.

 

За теб искам да бъда през младостта

дъжд, топлина и огнен лъч в нощта.

Сълза от радост да съм в твоите очи

в трудните дни въздишка с омайни лъчи.

 

Искам да съм ритъма на сърцето

и пулса ухайно нежен на детето.

Искам да съм твоята вечна усмивка

нежен порив и мечта омайно пивка.

 

Автор: Виктория Милчева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Милчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това много ми хареса.
  • Аз също така мисля, Люси! Щом сам си тръгна значи не е обичал истински .. Даже и обяснение не даде просто край.. Спря да вдига телефон, изтри си вайбъра и блокира фейсбук без обяснение.. Който каквото си направи, за него си го прави..Ще се появи някой ден точния..
  • Може би просто той не е истинската любов и тя те чака някъде другаде... сродната душа, която ще оцени твоята романтична и надарена природа.
  • Задължително ще го прочета.. Това е мой пропуск, който ще си го наваксам.. Във връската ми, която приключи аз подарявах стихове написани от дъното на душата си , той ми правеше колажи и карикатури.. За нещо дребно той прекрати контакти.. Даже все още не намирам вината си, че обичах.. Люси и ти имаш прекрасно творчество..
  • Преди много години съпругът ми ме омая с един стих на Пабло Неруда -
    "В теб земята".... "мъничка роза, в една моя шепа се събираш..." Не знам дали вече някой праща стихове на хартия на любимата си, но за нас Пабло Неруда е любим поет и свързан завинаги с нас. Препоръчвам ти го горещо. Стиховете му за всяка част от тялото на жена му, Матилде, са невероятни... посветени на смеха и, на крачето и, на очите и...Има какво да научи човек, освен да се налади!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...