angelch (Ангел Чорбаджийски)
8

15 dic 2014, 10:15

Искам да ти кажа

Poesía

755 0 4

Искам да ти кажа нещо ново,

Нещо специално и много различно…

Но не мога… просто отново

повтарям банално, че те обичам

Не зная как мечти да създавам,

В стихове как да те величая

Мъдри съвети не мога да давам

Как да споделям с тебе не зная

Нямам думи с които да казвам

Колко красиви са небесата

Пътища не мога да ти показвам

Нито пък как се преражда душата

Тръгвам си – нямам какво да ти кажа

Нито специално, нито различно…

Щом като не мога да ти покажа

Колко е просто да те обичам..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

angelch (Ангел Чорбаджийски)

Ани, ти както винаги успяваш да кажеш всичко със съвсем малко думи

2014-12-17T11:43:59+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Може би тихата обич си отива най-трудно... ако си отиде изобщо. Нали е тиха.

2014-12-16T15:58:04+02:00
angelch (Ангел Чорбаджийски)

Дилемата е в това, как да доказваме любовта си - обичаш безумно, чувстваш го, но не можеш да го покажеш така, както се очаква от теб... После човекът, когото обичаш избира друг - този с гръмките фанфари и красивите фрази. А тръгването не е отказване - раздялата не е край на любовта.

2014-12-15T16:54:23+02:00
petiaivanova (Петя Иванова)

Много е хубаво. Но нещо не разбирам - с това стихотворение искаш да кажеш, че се отказваш от любовта или, че обичаш, но не знаеш как да запазиш любовта?

2014-12-15T11:58:10+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0