angelch (Ангел Чорбаджийски) angelch (Ангел Чорбаджийски)
8
Dec 15, 2014, 10:15 AM

Искам да ти кажа

  Poetry
751 0 4

Искам да ти кажа нещо ново,

Нещо специално и много различно…

Но не мога… просто  отново

 повтарям банално, че те обичам

 

Не зная как мечти да създавам,

В стихове как да те величая

Мъдри съвети не мога да давам

Как да споделям с тебе не зная

 

Нямам думи с които да казвам

Колко красиви са небесата

Пътища не мога да ти показвам

Нито пък  как се преражда душата

 

Тръгвам си – нямам какво да ти кажа

Нито специално, нито различно…

Щом като не мога да ти покажа

Колко е просто да те обичам.. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чорбаджийски All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • angelch (Ангел Чорбаджийски)
    angelch (Ангел Чорбаджийски)
    Ани, ти както винаги успяваш да кажеш всичко със съвсем малко думи
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Може би тихата обич си отива най-трудно... ако си отиде изобщо. Нали е тиха.
  • angelch (Ангел Чорбаджийски)
    angelch (Ангел Чорбаджийски)
    Дилемата е в това, как да доказваме любовта си - обичаш безумно, чувстваш го, но не можеш да го покажеш така, както се очаква от теб... После човекът, когото обичаш избира друг - този с гръмките фанфари и красивите фрази. А тръгването не е отказване - раздялата не е край на любовта.
  • petiaivanova (Петя Иванова)
    petiaivanova (Петя Иванова)
    Много е хубаво. Но нещо не разбирам - с това стихотворение искаш да кажеш, че се отказваш от любовта или, че обичаш, но не знаеш как да запазиш любовта?

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0