30 jul 2007, 12:30

Искам да запазя младостта си!

Poesía

1K 0 17

Боря се с времето,
едвам удържам стелките му...
Часовникът бърза да отчита минутите,
а с тях се навиват,като прожинка -
часовете, дните, месеците, годините...

Не искам младостта да отлита,
тиктака в сърцето ми секундарника.
Не мога да изпратя младостта си,
като все още душата ми е млада...
Не мога още да се нарека "зряла".

Живота всеки ден урок ми преподава
(имам все още много да уча),
и всичко научено следи по мен оставя:
по лицето, сърцето, сетивата...
Помъдряването оставя бяло по косите ми

и младостта ми помъдрява...
А толкова много остава ненаучено,
когато старостта похлопа на вратата,
затова искам да запазя за по-дълго младостта си,
за да науча всичко, за да бъда истински зряла!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря много,мила Етчи!
Обичам те!

2007-08-07T17:55:41+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Сърцето и душата са индикаторите на каква възраст сме.
Та ти там си млада, дори дете на моменти.
Запази се такава, каквато си.

Поздрав и усмивка.

2007-08-02T09:20:10+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Невероятни сте!!!
Светкавичке,Яница-богатство сте ми!!!!
Благодаря ви много,че ви има!!!

2007-07-31T15:01:04+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Не се плаши от изтичащото през пръстите ти време.Не се опитвай да спреш часовника...защото това значи смърт.Нали всяка минута ни носи нещо ново,нещо пожелано и сбъднато!!!Ти си на толкова на колкото се чувстваш.Аз не мисля,че някога ще стана на повече от 20...,но това не ми пречи да се чувствам по-зряла.

2007-07-31T09:47:50+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ти от все сърце,Мариола!

2007-07-30T23:51:07+03:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0