Искам да запазя младостта си!
Боря се с времето,
едвам удържам стелките му...
Часовникът бърза да отчита минутите,
а с тях се навиват,като прожинка -
часовете, дните, месеците, годините...
Не искам младостта да отлита,
тиктака в сърцето ми секундарника.
Не мога да изпратя младостта си,
като все още душата ми е млада...
Не мога още да се нарека "зряла".
Живота всеки ден урок ми преподава
(имам все още много да уча),
и всичко научено следи по мен оставя:
по лицето, сърцето, сетивата...
Помъдряването оставя бяло по косите ми
и младостта ми помъдрява...
А толкова много остава ненаучено,
когато старостта похлопа на вратата,
затова искам да запазя за по-дълго младостта си,
за да науча всичко, за да бъда истински зряла!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
