Искам да заплача истински.
За всички поводи, които ме ограбиха.
За случаите, когато трябваше да се преструвам.
За маските, които всъщност бях...
Сълзите ми ще са спасение. Пречистване.
И нека около мен да бъде пусто!
Не искам да полепнат по сърцата чужди,
гнусни, капките от мойта изнемога!...
Със глас ще плача до разсъмване...
Че толкоз часове заради вас изпуснах.
За пътите, когато боледувах в отчаяние,
за пътите, когато бях на колене...
Ще заплача унизена. От самосъжаление.
В средата на единствения коридор.
И ще запуша всички дупки с плътта си,
а във кръвта ще впия леден взор...
© Обичаща Todos los derechos reservados