24 jun 2007, 20:45

Искам да заспя...

  Poesía
1.4K 0 11

Искам да заспя и да сънувам
извора и бялата ти риза,
от главата все не ми излиза
образът на голото ти тяло.

Искам капчица роса да ме пробуди,
кацнала на твойте устни,
знаеш колко са ми вкусни
изгрева и утринните ласки.

Искам заедно билки да береме,
във косите ми невен да сложиш,
после морни къдри да положиш
върху моето коляно.

Прегърнати да се отпуснем на тревата
и прозрачен мрак да ни повие...
Вечерницата да тупти в позлата
и пак от сладък сън да се опием.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РАДА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Самодива мене мами. Дива - танц играе. Дива - мен желае ... Дива самодива стихия - люта змия. С поглед кръвта ми изпива...Лъкатуши, идва отнякъде, отива нанякъде… и спира само тук-там, за да почине сред блестящите вирове, в които идва сутрин да се къпе..."
    Зашеметяващо!!!

  • Чудно, чудно!
    "знаеш колко са ми вкусни
    изгрева и утринните ласки."
    колко познато...
  • Вървиш нагоре в поезията.Поздрав и успех.
  • да!
  • Вечерницата да тупти в позлата - красиво пишеш , Ради! Браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...