Искам в затвора! Искам в затвора!
Не искам при тия, побъркани хора!
Искам да нямам ни интернет,
нито пионка сложен за кмет...
Да няма лизачи и натегачи,
да имаме работа с много задачи.
Не искам да чувам и миг за Украйна,
за САЩ, за Русия и всякакви л...( римата е ясна).
Не искам богатите да ме крадат,
а до контейнери, умни да спят.
Не искам да чувам за катастрофи,
искам да беля в затвора картофи.
Не искам да чувам за Парламента!
Искам любов и то на момента.
Не искам да мисля дори за пари,
а искам за свободата да имам мечти.
Не искам началници без компетенция,
искам душевна кореспонденция.
Искам, повярвайте и доброта.
Не искам да лазя до гроба в калта.
Искам да мога да дръпна чертата,
на глупостта да затворя вратата
и няма не искам, няма недей,
на нашата улица, славей да пее...
Искам да мога да имам причина,
да съм ценен, но не само в чужбина.
Искам еднакво да се чувствам добре,
в Айдемир, Русе и на Черно море...
Не искам обаче да съм чужд и у нас.
Правете ми снимка в профил, анфас...