Искам, нека, трябва
Искам
да съм див, планински, прашен вятър,
мъдър грозд във луднала лоза,
синьо пладне, весела сълза,
птичи писък под небесен шатър.
Нека
да плющи във вените ми дъжд,
буря среброкоса да ме носи,
да прелитат хиляди въпроси,
да съм крехка сенчица от ръж.
Трябва
да забравя всеки светъл сън,
всичката вина да си изстрадам,
глуха за предпразничния звън,
да отворя портите на Ада.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
