Искам, нека, трябва
Искам
да съм див, планински, прашен вятър,
мъдър грозд във луднала лоза,
синьо пладне, весела сълза,
птичи писък под небесен шатър.
Нека
да плющи във вените ми дъжд,
буря среброкоса да ме носи,
да прелитат хиляди въпроси,
да съм крехка сенчица от ръж.
Трябва
да забравя всеки светъл сън,
всичката вина да си изстрадам,
глуха за предпразничния звън,
да отворя портите на Ада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
