Искам този мъж
Оо, Боже, искам този мъж...
Искам го! За себе си го искам само!
Дръж юздите ми, по-здраво дръж,
че току-виж и съм на неговото рамо...
Знаеш, по веднъж греша.
Сторената грешка не повтарям...
Вържи ме, ако трябва, за да не реша -
бъдеще със него да предначертавам...
Там, той... в сянката стои...
Не знаеш как ме съблазнява,
по мъжки твърдо се държи
и с поглед ме опиянява.
Със дяволска искра в очите -
привлича, иска, мами, моли...
копнежа там, трепти, в гърдите
спасително изпълва мойте алвеоли...
Даа, искам този мъж!
Сърцето ми отмерва с бърза крачка...
Не виждам друг - нашир, надлъж...
По пътя ми към него всичко мачка
Пусни ме, Боже - през глава...
да следвам аз сърцето полудяло,
а после ще си плащам за това
ако той не го остави цяло...
Защото грешка или даже грях,
но искам този плод да вкуся,
аз цял живот живея в страх
от наказание и зла покруса...
За мен го искам, разреши ми -
или поне на разума мига задръж.
Не искам магистрала... калдъръми,
но нека водят ме при този мъж...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados
Много хубаво стихотворение! 
