Искам този мъж
Оо, Боже, искам този мъж...
Искам го! За себе си го искам само!
Дръж юздите ми, по-здраво дръж,
че току-виж и съм на неговото рамо...
Знаеш, по веднъж греша.
Сторената грешка не повтарям...
Вържи ме, ако трябва, за да не реша -
бъдеще със него да предначертавам...
Там, той... в сянката стои...
Не знаеш как ме съблазнява,
по мъжки твърдо се държи
и с поглед ме опиянява.
Със дяволска искра в очите -
привлича, иска, мами, моли...
копнежа там, трепти, в гърдите
спасително изпълва мойте алвеоли...
Даа, искам този мъж!
Сърцето ми отмерва с бърза крачка...
Не виждам друг - нашир, надлъж...
По пътя ми към него всичко мачка
Пусни ме, Боже - през глава...
да следвам аз сърцето полудяло,
а после ще си плащам за това
ако той не го остави цяло...
Защото грешка или даже грях,
но искам този плод да вкуся,
аз цял живот живея в страх
от наказание и зла покруса...
За мен го искам, разреши ми -
или поне на разума мига задръж.
Не искам магистрала... калдъръми,
но нека водят ме при този мъж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
Много хубаво стихотворение! 
