9 oct 2007, 14:30

Искра съм от всемирен огън

  Poesía
707 0 11
 

По П. Дънов


                   С благодарност към Валери!

Искра съм от всемирен огън,

начало на свещената любов.

Чрез мъдростта й аз ще мога

на път да тръгна - истински и нов.


Ти слънчева и нова приеми ме -

като за жътва жито изкласило,

защото любовта е нашто име,

разкриващо ни всичко мило...


Душата ми, със мощ такава,

ще може вечно да обича

и себе си, чрез теб, познала:

"Творец!" тя нежно те нарича.


От извора за двама - животворен,

свежи капки, бисерни, отпивам

и зная, че в живота отговорен

с теб ще бъда истински щастлива.


Със теб, любов, прекрасна, свята,

усещам се и нова, но и приветна,

такъв е смисълът житейски на Земята -

звезда да бъда - мъдра, искрометна.

09.10.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...