5 feb 2015, 1:34

Искрено

795 0 0

Пощипна ли те искра?
Докосна ли те вятъра?

Защото в крехка мечта

двама се смееме заедно.

 

С души си играеме,

премятаме изгрева,

до гуша окаляни

в любови и истина.

 

И се нежно зовем,

още по-нежно се галиме...
В мига умело ще спрем,

ще застинем в ласки омаяни.

Вече имам нова мечта.

Искрата често да палим.
Душа да прелива в душа...

Всяка студена нощ да те галя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...