5.02.2015 г., 1:34

Искрено

796 0 0

Пощипна ли те искра?
Докосна ли те вятъра?

Защото в крехка мечта

двама се смееме заедно.

 

С души си играеме,

премятаме изгрева,

до гуша окаляни

в любови и истина.

 

И се нежно зовем,

още по-нежно се галиме...
В мига умело ще спрем,

ще застинем в ласки омаяни.

Вече имам нова мечта.

Искрата често да палим.
Душа да прелива в душа...

Всяка студена нощ да те галя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бъчваров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...