Alyaska (Суси)
25 532
26 jun 2006, 19:17

Искрица 

  Poesía
980 0 2
И ето пак е слънце, и ето пак е ден
и то какъв - тъжен, съкрушен.
Мразя, когато очите ми посяват сълзи.
Мразя, когато сърцето ми скърби. Боли.
Всичко навява ми мъка и тъга.
Искрицата угасна на мига.
Миг без радост и усмивки.
Миг - незаинтересуваност от всички.
Така е, когато мечтите умират,
когато приятелите не те разбират.
Искриците от вятъра повети вече
бягат и умират надалече.
Искам да ги хвана, да ги върна, да ги разпламтя,
но нямам сили аз да бягам,
нямам думи да ги убедя,
нямам ни една искрица,
с която да ги възпламеня.
Аз съм просто искрица без душа.

© Суси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колко хубаво Мерси
  • А може би на таз искрица,
    и липсва сродната душица?
    Когато я намериш ти,
    пожар във теб ще запламти!

    Поздрави за стиха!!!
Propuestas
: ??:??