26.06.2006 г., 19:17 ч.
Искрица
И ето пак е слънце, и ето пак е ден
и то какъв - тъжен, съкрушен.
Мразя, когато очите ми посяват сълзи.
Мразя, когато сърцето ми скърби. Боли.
Всичко навява ми мъка и тъга.
Искрицата угасна на мига.
Миг без радост и усмивки.
Миг - незаинтересуваност от всички.
Така е, когато мечтите умират,
когато приятелите не те разбират.
Искриците от вятъра повети вече
бягат и умират надалече.
Искам да ги хвана, да ги върна, да ги разпламтя,
но нямам сили аз да бягам,
нямам думи да ги убедя,
нямам ни една искрица,
с която да ги възпламеня.
Аз съм просто искрица без душа.
и то какъв - тъжен, съкрушен.
Мразя, когато очите ми посяват сълзи.
Мразя, когато сърцето ми скърби. Боли.
Всичко навява ми мъка и тъга.
Искрицата угасна на мига.
Миг без радост и усмивки.
Миг - незаинтересуваност от всички.
Така е, когато мечтите умират,
когато приятелите не те разбират.
Искриците от вятъра повети вече
бягат и умират надалече.
Искам да ги хвана, да ги върна, да ги разпламтя,
но нямам сили аз да бягам,
нямам думи да ги убедя,
нямам ни една искрица,
с която да ги възпламеня.
Аз съм просто искрица без душа.
© Суси Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Колко хубаво
Мерси -
А може би на таз искрица,
и липсва сродната душица?
Когато я намериш ти,
пожар във теб ще запламти!
Поздрави за стиха!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
