Истина

Обичах те наистина и жарко,

тъй както никой друг не може,

ти беше моето любовно сладко,

което всеки ден опитвах със наслада.

Наистина в душата си танцувах

и щом те видех, просто изглупявах,

ти беше всичко, за което се събуждах,

обичах те... не си въобразявах.

Сега навярно с друг се препитаваш,

ще вземеш всичко ценно, без да го обичаш,

а после в някой слънчев ден ти просто го оставяш

и тръгваш нова мъжка плячка да преследваш.

Научи ме на селските си номера поне, признавам,

да сваляш всичко живо без остатък,

сега се лутам в себе си и продължавам

да търся Нея... без да я познавам.