LONTANA (Даша)
246 1356
14 ene 2007, 21:24

ИСТИНАТА 

  Poesía
837 1 9

ИСТИНАТА 

 

Истината не е временна спирка,

на която за мъничко спираш.

Не е  думи гръмки, но кухи,

за болката неми и глухи.

Не е пламък леден в огнище изстинало,

не е  в мисъл, хранеща злото,

нито в тънки сметки, дебело прикрити.

 

Тя е щурец неуморен в ухото.

Икона и кръст. И безводна пустиня,

в която хиляди пъти сред пясък

изсъхнал от жажда умираш.

До нея не можеш да стигнеш

без чиста  безоблачна съвест.

Тя е венецът трънлив на живота

и доживотна безсмъртна присъда.

Без истинска сила в плещите,

не можеш да влачиш кръста й тежък

по нейната свята, безкрайна Голгота.

 

                             14.01.2007г.

© Даша Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И на мен много ми хареса, Даша!
  • Истината е тежка, но винаги изплува на повърхността.

    Изключение от Закона на Архимед
  • Поздрави за стиха, Даша!!!
  • Да, прав си, кой каквото си направи, друг не може да му го стори...
  • ...не съм казал ,че е за мен.
    А ,... кой каквото си направи ,
    друг не може да му го стори ?!?!?
    Камо ли да носи чуждата истина по пътя към Голгота...
    Поздрави Даша и сини усмивки!
  • Радвам се, че ти е харесала, но тя не е за всеки, защото наистина е Голгота, момче лудо и младо...
  • Хареса ми твоята истина! Поздрав!!!
  • Поздрави и от мен,страхотен стих!!!
  • Да, Даша!!!
    Поздравявам те за този стих!!!
Propuestas
: ??:??