ИСТИНАТА
ИСТИНАТА
Истината не е временна спирка,
на която за мъничко спираш.
Не е думи гръмки, но кухи,
за болката неми и глухи.
Не е пламък леден в огнище изстинало,
не е в мисъл, хранеща злото,
нито в тънки сметки, дебело прикрити.
Тя е щурец неуморен в ухото.
Икона и кръст. И безводна пустиня,
в която хиляди пъти сред пясък
изсъхнал от жажда умираш.
До нея не можеш да стигнеш
без чиста безоблачна съвест.
Тя е венецът трънлив на живота
и доживотна безсмъртна присъда.
Без истинска сила в плещите,
не можеш да влачиш кръста й тежък
по нейната свята, безкрайна Голгота.
14.01.2007г.
© Даша All rights reserved.
